Специално интервю – Новини за Златната ябълка

На 2 април екипът на GoGo.bg се отправи към архитектурно-етнографски комплекс Етър, защото няколко дни по-рано научи, че в рамките на “Европейски дни на художествените занаяти” ще се проведе и презентация на първия български анимационен филм, “Златната ябълка”. Презентацията протече в атмосфера на нестихващо въодушевление от страна на публиката. А след края ѝ успяхме да поговорим с артистичния директор на сериала, Димитър Петров, и продуцента на проекта, Елена Рапонджиева.

Mitko-Eli 1

Как се стигна до стила, наподобяващ „Самурай Джак“?

Митко: Има един американски художник, Айванд Ърл, който е бил главен художник по декорите на Спящата Красавица. Той толкова добре се справя, че повлиява на анимационната индустрия до ден днешен. „Самурай Джак“ е много повлиян от стила на Айванд Ърл. Генди Тартаковски [създателят на “Самурай Джак”] понякога буквално копира някои неща.

04-Samodivska-gora-logo
Самодивската гора

“Златната ябълка” също е силно повлияна от стила на Ърл, само че докато в „Самурай Джак“ той се смесва с азиатски мотиви и футуризъм, при “Златната Ябълка” има характерни български мотиви и шевици, костюми и възрожденска архитектура. Тук имаме малък трик, защото колкото повече навлизаме в този свят, толкова повече ще преминаваме от Айванд Ърл стил с шевичка тук-таме, към стил, в който например всички растения стават шевици. Българските елементи ще стават все по-видими и ще взимат все повече превес, колкото повече навлизаме във фантастичната част на този сявт, в Кубер планина. Идеята е да не стреснем западния зрител и той постепенно да навлезе от познатото към новото за него.

Страхотна стратегия! Трейлърът на “Златната ябълка” излезе през ноември и беше последван от изключително успешна кампания в Kickstarter. Какво се промени от тогава?

Ели: Много неща. Хората научиха за нас и започнаха много повече да се интересуват от проекта и от това как се прави анимация. Има един мит, че анимацията е нещо, което се случва лесно и бързо и се прави от малко хора. Всъщност никой няма представа как се прави анимация, освен хората от бранша. До сега мнозина се изненадват и казват “Не сте ли готови още?” Нещата се движат бавно, но се движат.

От кампанията насам се завъртя “колелото на интереса”. В момента имаме малко над 36 000 фена във фейсбук. И докато преди това пишехме на различни марки от позицията “Ами ние имаме 500 фена във фейсбук…”, сега имаме около 30 000 фена повече от тях. Когато им предлагаме сътрудничество вече предложението звучи много по-сериозно. Интересът на хората много ни помага да гарантираме, че това, което правим, ще бъде успешно.

Митко: Освен това “Змеят” вече си има пещера!

Ели: Точно така! Студио “Змей” вече е нещо официално – регистрирахме си фирма, с първите хора на заплата. Това се случи благодарение на Kickstarter кампанията. Всъщност подходихме малко плахо – ние обичаме проекта, но не знаехме дали и хората ще го възприемат по този начин. А те наистина се влюбиха в “Златната ябълка” и постигнахме ниската цел, която си бяхме поставили, на 230%. Сега ще успеем да реализираме “Легендарното промо” – 10-минутна анимация, която разказва легендата за първите кукери. А допълнителните средства, които се събраха, ни позволяват вече да започнем предпродукцията на пилотния епизод. В момента сценаристите работят под пълна пара, правят нови и нови итерации на сюжета, така че когато човек изгледа първия епизод да си каже “Уау! Трябва да гледам още нататък! И трябва да го споделя с някого!” Започнаха да се правят и дизаайните на декорите и персонажите по пилотния епизод. Нещата се задвижиха.

Преди да излезе трейлърът бяхме стигнали онази преломна точка, в която ако трейлърът не е успешен, проектът се замразява. Това беше моментът, в който начинът на правене на анимация не позволява да работиш след работно време, изморен, по няколко часа на ден. Наистина всичко зависеше от трейлъра и от Kickstarter кампанията. Любовта, която засвидетелстваха хората на нас и на проекта, вярата, че това ще се случи, са нещото, което ни позволява сега да продължим да работим и битката да тече.

Споменахте в презентацита, че БНТ проявяват интерес да Ви подкрепят.

Ели: Да, предстои ни да подпишем договор за партньорство, което се изразява в частично финансиране. Но най-ценното ще бъде излъчване в праймтайма, с придружаваща рекламна кампания. Тази новина е съвсем прясна – от около две седмици. Това ни придвижва огромна крачка напред с финансирането. Сега търсим още около 50%.

Другото много голямо нещо е, че ни забеляза един човек на име Фред Зайбърт, за когото аз лично не бях чувала. И когато един ден ми се сподели на стената някакъв блог на някакъв си Фред Зайбърт, а един приятел каза “Леле това е страхотно, направо евала!”, аз първоначално си помислих: “Някой е писал за нас. Браво, супер.”

След това разбрахме, че Фред Зайбърт е последният изпълнителен директор на студиото „Хана-Барбера“ (Hanna-Barbera) и човекът, който стои зад всички детски, с които ние сме израстнали: “Лабораторията на Декстър”, “Реактивните момичета” (Powerpuff girls) и т.н. Той случайно попаднал на нашата кампания и видял трейлъра, който страшно много му харесал. Това, което ни изненада е, че неговият блог започваше по следния начин:

“Освен продуцент на анимация, аз съм … наполовина българин.”

Майка му е българка, а той е роден и израсъл в Америка. Но “Златната ябълка” е докоснала у него някаква родна жилка. Освен това той много ни похвали за това как изглежда сериалът, прикани хората да ни подкрепят, даже самият той стана дарител в кампанията. И това е нещо огромно.

Митко: Да, така е. Неговата фирма има два канала: Frederator Studios и Channel Frederator. Channel Frederator е онлайн общност, която има милион и половина абонати в YouTube. Frederator Studios е продуцентска компания. Tе например са продуцентите на “Adventure time”, един от най-успешните сериали на Cartoon Network в последните няколко години. А самият Зайбърт е работил по “Самурай Джак”, “Cow & Chicken”, “Лабораторията на Декстър”, преди това е бил продуцент на MTV. Той е истински колос в индустрията. И иска ексклузивни права за “Златната ябълка” и разпространението ѝ в Щатите! Но за да стане това, ни трябва пилотният епизод.

Ели: Това е един от начините, по които ще се финансира пилотният епизод, а в последствие и проектът. Анимационната индустрия работи така, че пилотният епизод прави за компаниите това, което трейлърът прави за публиката – демонстрира намерението и потенциала. Ако има интерес към пилотния епизод, тогава дистрибуторските компании, телевизионните канали и продуцентските къщи казват “Купуваме този продукт, той очевидно ще бъде успешен.” С това анимационната индустрия е по-различна от игралната: когато правиш нещо, то вече е продадено и знаеш, че ще има интерес. Елементът на риск е символичен.

Финансирането на пилотния епизод, настоящата ни стъпка, до момента се движи добре: дистрибуция от БНТ с част от финансирането, дистрибуция от Channel Frederator в Америка, с друга част от финансирането. Сега ще опитаме да намерим такъв тип дистрибуция и за други държави. Работим активно и по възможности за финансиране чрез рекламни партньорства. Започваме да се срещаме с потенциални спонсори, с които бихме искали да обединим усилията си. От една страна, те ще си направят реклама и ще се асоциират с изключително положителния образ, който успя да си изгради нашият проект. От друга страна, те ще бъдат финансовото рамо, което ще ни позволи да го реализираме.

Страхотни новини! А като заговорихте за “бърлогата на змея” все още ли работите в облака, по интернет?

Митко: Основно в облака, да. Бърлогата на змея е все още мъничка и в нея има двама – трима членове на студио “Змей”. Все още голяма част от екипа ни е извън България и в момента минаваме към комбиниран модел. Има хора, които работят на място и други, които работят в облака, но повечето си оставаме в облака. При добро развитие на нещата голяма част от тези хора ще се преместят да работят във физическото студио.

Имаме идея да поканим някои страхотни аниматори с много опит в чужбина, които да дойдат тук и да са главните аниматори на пилотния епизод. А като част от пилотния епизод да протече и двумесечно обучение за нашите асистент-аниматори, които да са тукашни хора с много желание и много талант, но без техническия опит. Идеята ни всъщност е “Златната ябълка” да не е единствен, а просто първият проект на студио “Змей”. По този начин ние полагаме основите на студио “Змей”, за да продължи работа и след това. Това обучение ще ни помогне да си създадем персонал и да можем да вдигнем нивото, да направим един продукт на световно ниво.

Напоследък все повече и повече се говори за това човек да има гъвкаво работно време, да не е обвързан с работно място, на вас това помага ли ви, или пречи?

Ели: Помага, аз съм се убедила в това. Има разлика между свобода и слободия. Ако кажеш на някого “Прави каквото искаш”, той вероятно ще си почива. Обаче ако му дадеш възможността да работи по начин, който на него му е удобен, той ще бъде максимално продуктивен. Ние не работим с работно време от 9 до 6, а с крайни срокове, които самият артист си залага. Когато има нова задача, тя се задава, обсъжда се с човека и той сам определя колко време ще отнеме тя. Първата итерация се чака в края на този период. Дали човек ще работи по нощите, или рано сутрин, дали ще си разпредели работата, или ще свърши всичко накрая – както той намери за добре. Всеки работи по различен начин и е продуктивен по различен начин.

В същото време когато се даде тази свобода, човек има отговорност за това, което прави. При нас за момента това работи най-добре.

Митко: Идеята е на хората да им е максимално удобно. Разказвайки на една от младшите дизайнерки за нашия принцип на работа, тя ме попита: “А вие как знаете аз колко съм работила? Трябва ли да се отчитам някъде, да записвам време?” Аз ѝ отговорих, че ние просто ѝ имаме доверие и че тя сама може да прецени.

Ели: Другото, което установих е, че човешкият капацитет за работа не е 8 часа на ден, особено когато става дума за творчество. Реално никой не е креативен и активен по 8 часа на ден: винаги има някакъв пик на максимална продуктивност около 1-2 часа, а след това имаш нужда от почивка. Контрапродуктивно е да се регламентират почивките, според мен. Другото е, че ако хората се чувстват следени, те не чувстват отговорност. Чувстват, че това е нещо на някой друг. И обратно, ако дадеш свобода на някой и му кажеш – “Аз ти имам доверие за тази задача – направи я, както намериш за добре.” той поема отговорност и задачата става негова.

Митко, разкажи малко за 40 до 40.

Митко: Това е една интересна инициатива на Дарик радио. Всяка година те номинират 40 българи, които правят смислени неща. Тази година бях номиниран и ме избраха за един от тези 40 души, което е невероятна чест, защото всички, избрани за „40 до 40“, са страхотни! Аз мисля, че трябва да се дават положителни примери и всеки един от тези хора е невероятен пример.

GoGo.bg е сайт за пътуване. Има ли някое място, което бихте препоръчали на нашите читатели? А кое място вие самите бихте искали да посетите?

Митко: Аз много бих искал да посетя всяко едно от местата на Златната ябълка – и град Хан, и Кукерово, и балканджийските градове. Балканджиите са много яки. Предводителката им се казва баба Занка – едно много бойно бабè, за което се носят легенди. Никой не знае какво е правила на младини – едната легенда е, че е била разбойник, другата – че е била охрана на някакъв княз, че е била изследовател, пътешественик, учителка – всякакви предположения. Тя е първият човек, който се е заселил в Кубер планина и има странноприемница в подножието ѝ. По стените на странноприемница има карти, оръжия, всякакви интересни неща. А балканджиите – огромни, силни мъжаги – всички те слушат баба Занка, която е едно мъничко бабè. Нейното заведение бих искал да посетя и да се запозная с нея.

Map-of-the-World-logo-1280

Ели:Да, и аз! А мястото, което наистина бих препоръчала на хората да посетят е Етъра. Аз съм много впечатлена, понеже идвам за пръв път и много ми харесва това, че те имат същата философия като нас: да представят нашата култура и фолклор като нещо поддържано, модерно, активно, достъпно, подходящо за съвременния човек. И ние се опитваме да направим същото със “Златната ябълка”.

Митко: Друго много готино място е село Пирин, където има змейова къща. Това е едно от местата, в които легендите и митовете са живи.

Ели: Да, там всяка баба и всеки дядо знае истинската история за местния змей. И, разбира се, всички останали грешат – особено  бабите, защото не е възможно гръм да удари камъка и да го разцепи – нали е заземен!? Бабите пък така ти разправят историите за змейове и самодиви, все едно обясняват как са пили кафе тази сутрин – всичко е истинско и не подлежи на съмнение, това е най-нормалното нещо.

Мотото на GoGo.bg е “Открий своето място”. Кое е вашето място?

Ели: Моето място е много трудно за разбиране, понеже е много лично. То е едно малко селце, казва се Панагюрски колони и се намира точно над Панагюрище. Там баба ми и дядо ми имат вила и там съм израстнала летата. Самата къща е част от гората, а моето място е на балкона на втория етаж, когато е вечерно време, слънцето вече е залязло и само виждаш как се поклащат върховете на дърветата. Тишина е, само чуваш щурците и вятъра, и всичко е толкова живо! Това е моето място.

Митко: Нейното място наистина е много яко, бил съм там! Моето място е малко по-особено, защото аз не съм израстнал на едно, а на страшно много места. В момента се чувствам много на място в България. Не говоря за определен град или селище. Тук е много готино, защото навсякъде има много интересни хора, които са много горди. Всъщност те са много борбени и яки. Като че ли по някой път малко позабравят това, но го пазят някъде вътре в себе си и всеки ден живеят по този начин. И се борят всеки ден да е по-хубав от предишния. Това е моето място!

08.04.2016

Коментари